MeToo, и за израелските жертви: войната в Газа вбива клин между френските феминистки
Френските феминистки групи бяха подложени на критики за това, че уж си затварят очите за сексуалното насилие, упражнено върху израелски жени по време на атаките от Хамас на 7 октомври, повтаряйки гнева, насочен към правозащитни организации на други места. Обвинението е показателно за конкуриращите се разкази и лоялности, предизвикани от опустошителния конфликт. Това също така отразява липсата на бързо разследване и установяване на специфичния, основан на пола характер на някои от извършените зверства.
Усилията да се постави акцент върху насилието, упражнявано върху израелски жени и момичета, предизвикаха инцидент в Париж миналата седмица на ежегодния марш на 25 ноември за осъждане на насилието срещу жени, който според организаторите изкара около 80 000 демонстранти по улиците на френската столица .
Група от около 200 протестиращи, някои носещи израелски знамена, твърдяха, че са се сблъскали с пропалестински активисти и на практика им е забранено да се присъединят към марша. Протестиращите носеха дрехи, изцапани с фалшива кръв, препратка към изпепеляващите изображения на окървавени жени жертви на кланетата от 7 октомври, заснети и публикувани онлайн от извършителите на атаките, при които бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни.
Протестиращите планираха да „носят гласа на израелските жертви на Хамас и да осъдят оглушителното мълчание на феминистките групи“, цитира активистките френският всекидневник Libération. Те размахваха плакати с надписи „MeToo, освен ако не сте еврейка“ и „Феминистки, вашето мълчание ви прави съучастнички“.
Докладите за инцидента се разпространиха широко в социалните медии, подхранвайки по-широко осъждане на предполагаемите пристрастия сред защитниците на правата на жените. „„Nous Toutes“ (Ние всички – френският еквивалент на MeToo), който беше провъзгласен от години, се превръща в „Nous Toutes“, освен ако не сте евреин“, написа известната журналистка Ребека Амселем в публикация в Instagram, ден след Парижката Март. Пишейки на X, авторката Софи Гурион се оплака за „двойните стандарти“, за които тя твърди, че са виновни много колеги феминистки.
Министри от правителството и високопоставени политици също се намесиха в битката. „Човек не избира кое насилие (да осъди) въз основа на националност или тип конфликт“, каза министърът на равенството между половете Беранжер Куяр, предупреждавайки, че държавните субсидии за групите за застъпничество зависят от зачитането на „такива универсални ценности“. Сенатор Лорънс Росиньол, бивш министър за правата на жените, говори за „разцепление сред феминистките, което не е виждано досега“.
Организаторите на марша в Париж отвърнаха на удара в съвместно изявление във вторник, подчертавайки своето „недвусмислено осъждане на сексуалните и сексистки престъпления, изнасилвания и убийства на жени, извършени от Хамас“ на 7 октомври. Те също така разкритикуваха опита за „инструментализиране“ борбата срещу насилието, основано на пола, и обвини крайнодесни активисти, че подклаждат напрежение по време на шествието и се опитват да дискредитират организаторите му.
Сексуалното насилие е пренебрегнато
Критиките, изразени във Франция, повтарят оплакванията, насочени към правозащитни групи и международни организации в други западни страни и в Израел. Агенции на Обединените нации, като UN Women, бяха подложени на особено внимание заради предполагаемия им провал да осъдят конкретното насилие, извършено върху жени на 7 октомври.
Преди Международния ден на ООН за елиминиране на насилието срещу жени, първата дама на Израел Михал Херцог публикува публикация в Newsweek, изразяваща възмущение и предателство от неуспеха на международната общност да осъди основаното на пола сексуално насилие, извършвано от Хамас.
„Видео на Хамас от кибуц показва как терористи измъчват бременна жена и изваждат плода й. Нашите криминалисти са открили тела на жени и момичета, изнасилени с такова насилие, че тазовите им кости са били счупени“, пише Херцог.
В сряда анкетна комисия на ООН, разследваща военни престъпления от двете страни в конфликта Израел-Хамас, заяви, че ще се съсредоточи върху събирането на доказателства за сексуално насилие при атаките от 7 октомври. Нави Пилай, председателят на комисията, каза пред репортери, че ще предаде доказателствата на Международния наказателен съд и ще призове той да обмисли наказателно преследване, на фона на критиките от Израел и семействата на израелски заложници, че ООН е премълчала.
Критиците твърдят, че ужасяващите кадри, заснети и публикувани в социалните медии от бойци на Хамас, както и изображения от камери за видеонаблюдение и разкази на първите респонденти, предоставят достатъчно доказателства за ужасяващите престъпления, извършени от ислямистката група и други фракции, участвали в кланетата в израелските общности и на рейва Supernova, който се провеждаше близо до ивицата Газа.
Много експерти по военни престъпления обаче подчертават, че мъчителните изображения трябва първо да бъдат потвърдени от материални и други доказателства – трудна бавна задача, допълнително възпрепятствана от безпрецедентния характер на атака, която хвана Израел напълно неподготвен.
Céline Bardet, експерт по военни престъпления и финансираща неправителствената организация We Are Not Weapons of War, каза, че остротата и недоверието около темата подчертават необходимостта от независимо и задълбочено разследване на престъпленията, извършени на 7 октомври. Критиките са отправени към феминистките групи и органите на ООН „е малко несправедливо“, добави тя, като отбеляза, че властите са се забавили да установят специфичния основан на пола характер на някои от най-ужасяващите прояви на насилие.
„Знаем, че отчасти се дължи на продължаващите боеве, разследването на сексуалното насилие не беше поставено като приоритет в дните и седмиците след нападението. Това означава, че много работа все още трябва да се свърши, но сега е много по-трудно“, каза тя пред FRANCE 24, предупреждавайки, че голяма част от доказателствата вероятно са били компрометирани.
„Израелската полиция никога досега не се е сблъсквала с такова предизвикателство“, добави тя. „Готови сме да им помогнем, ако потърсят нашия опит.“
Групите за правата на жените в Израел предупредиха за значителни пропуски в запазването на съдебномедицински доказателства, които биха могли да хвърлят светлина върху мащаба на сексуалното насилие, извършено срещу жени и момичета при атаките на Хамас миналия месец.
Тал Хохман, служител по връзки с правителството в Израелската женска мрежа, каза пред Guardian: „Повечето от жените, които са били изнасилени, след това са били убити и ние никога няма да разберем пълната картина, защото или телата са били изгорени твърде лошо, или жертвите бяха погребани и криминалистичните доказателства също. Не са взети проби.”
Докато ужасяващите кадри от касапницата скоро се разпространиха в социалните медии след атаките, подробните доклади за сексуално насилие се появиха много по-бавно.
На 24 октомври Израел публикува първи видеоклип на войник, цитиращ доказателства, че жени са били изнасилвани, последван от още подобни разкази през следващите дни. На 8 ноември местните медии съобщиха за първото свидетелство на оцелял, който описва груповото изнасилване, убийство и осакатяване на жена на рейв Supernova. Седмица по-късно, на 14 ноември, полицията обяви, че е започнала разследване на „множество случаи“ на сексуално насилие, извършено на 7 октомври, позовавайки се на видео доказателства, ДНК проби и разкази на свидетели.
Израелските власти играят на догонване, написа на следващия ден Алисън Каплан Зомер от Haaretz, подчертавайки ролята на групите на гражданското общество в настояването за разследване и признаване на насилието, основано на пола, което беше пренебрегнато не само от международните организации – но и израелското правителство.
„Независимо дали беше усилие да се защитят (…) жертвите и техните семейства, неспособност да се справят с грозните подробности или просто един от многото системни провали на израелските лидери в първите дни след атаката на 7 октомври, пълното Степента на извършените сексуални зверства не е достатъчно подробна или документирана, за да влезе в национални или международни заглавия“, пише тя. „И така една възможност беше загубена: шансът да се получи по-голямо признание и съчувствие от международните правозащитни организации по отношение на дълбочината на бруталността и жестокостта на атаката на Хамас.“
„Изправяне на тъгата на едната страна срещу тази на другата“
През последните седмици израелското правителство засили усилията си за получаване на по-голямо признание и подкрепа за жертвите на сексуално насилие.
На 5 ноември израелската държава отправи призив в своя официален X акаунт, като „призовава всички феминистки“ да „подкрепят всички израелски жени, които са били изнасилени, измъчвани, убити и отвлечени от терористите на Хамас“ – и прави паралел с международната подкрепа за Махса Амини от Иран. Следващата седмица външното министерство на Израел стартира кампания в социалните медии под хаштага #BelieveIsraeliWomen.
Говорейки по FRANCE 24, френската писателка Сара Барух каза, че много феминистки групи не са успели да „спазват своя основен принцип: да кажат на израелските жени „ние ви вярваме“.
Твърденията за липса на доказателства намирисват на „лицемерие“, твърди тя, добавяйки: „Донякъде е странно да се твърди, че са необходими повече доказателства, когато всичко е заснето на живо и публикувано в интернет от Хамас.“
Барух каза, че мълчанието по темата издава пристрастие по темата. Тя описа навика за „систематично сравняване на страданието на израелците с това на палестинците“ като начин за „минимизиране“ на първото.
Седмици на безмилостно израелско бомбардиране на обсадената Ивица Газа и принудителното разселване на нейното население изместиха голяма част от медийния фокус върху тежкото положение на жените и момичетата, хванати в капан в анклава, и спираловидната смърт на цивилни. Здравните служители в територията, управлявана от Хамас, казват, че жените и децата представляват две трети от повече от 15 000 убити души.
Журналистът Оливия Катан, основателят на групата за застъпничество „Paroles de Femmes“ (Гласовете на жените), твърди, че много Възгледите на феминистките активистки за продължилия десетилетия конфликт, бушуващ в Близкия изток, замъглиха преценката им и ги заслепиха за жестокостите, извършени срещу израелските жени.
Тя написа в публикация в блог на новинарския сайт Mediapart: „Не питам за вашите възгледи относно израелско-палестинския конфликт; Просто ви моля да дадете присъда за това клане на жени и деца. Точка."
Подобни забележки отразяват разделенията, които също разбуниха левите движения във Франция и в чужбина, като критиците твърдят, че съчувствието към палестинците – широко идентифицирани като потиснатата страна в конфликта – понякога е възпрепятствало решителното осъждане на 7 октомври атаки.
В колона на MSNBC, Наталия Мехлман Петрцела, историк на пола в The New School в Ню Йорк, предположи, че „свеждането до минимум“ на насилието срещу израелските жени е „резултат от идеологически обрат сред някои феминистки и прогресисти, които издига „антирасистка“ програма над основния феминистки ангажимент за защита на универсалното право на телесна автономия за всички жени".
Тя добави: „Този аргумент твърди, че тъй като Израел е колониална сила, потискаща палестинците, всяка съпротива е оправдана измерение на деколонизацията“.
Други изразиха обратния аргумент, оплаквайки се от липсата на съпричастност към палестинските жени, изгонени от домовете си, търчещи се за убежище от бомбите, раждащи без упойки, без болкоуспокояващи, без електричество.
В авторски коментар публикуван от Mediapart в навечерието на марша на 25 ноември, Нобеловият лауреат за литература Ани Ерно се присъедини към няколко активисти и академици в осъждането на „дехуманизиращото и основано на пола насилие“, извършено на 7 октомври – като същевременно осъжда „двойните стандарти, прилагани към окупиран народ – палестинският народ – и окупираща държава, двоен стандарт, който се прилага и към феминизма: сякаш животът и страданието на палестинските жени нямат стойност, нямат плътност, нямат сложност.“
Хана Асулин, от женската група Guerrières de la Paix (Войни за мир), оплака се от широко разпространената тенденция да се взема страна в конфликта и да се засилят разделенията, вместо да се призовава за единство и мир.
„Свидетели сме на тъжен спектакъл на селективна съпричастност и противопоставяне скърбите и смъртта на едната страна срещу другата“, каза Асулин, чиято група за застъпничество е помогнала за организирането на тихи събирания за мир, без нито знамена, нито лозунги.
„Сякаш не бяхме в състояние да покажем единен фронт на човечеството, изправен пред целия този ужас“, каза тя пред FRANCE 24. „Единственият път напред е да излезем от нашите съответни уединения и да скърбим заедно, да се мобилизираме заедно и да дадем глас нашето общо възмущение.”
